Безполова вървя сред страсти
и в очите търся частица чиста,
бягам от егрегорите всевластни
и си нося избора, качен на кръста.
Сънувам кубове житейски
и сякаш в тях съм андрогин,
бягам от каноните библейски,
но не е пътят ми непроходим.
Поемам нуждите и своята вина,
старая се да съм необходима,
човек и майка, може би жена,
а някога ще бъда и любима.