Любо (Любен Стефанов)
86 202
30 may 2007, 9:08

КУЧЕШКИ РАЙ 

  Poesía
880 0 7
КУЧЕШКИ РАЙ
                          
Човекът там - от времето, което
на спомена  в мъглата се изгуби -
край мръсният контейнер днес се труди
и залъка дели с добрите псета.
 
Идилията сякаш свършва тука. 
Макар да се познават те разбират,
че нуждата от хляба ги събира - 
край врящата купчина на боклука.
  
За себе си човекът ще отсее 
това, което вече е ненужно
на ситите, поглеждащи бездушно -
към този свят, във който не живеят...
 
А кучетата вечно са доволни.
Природата така ги е дарила -
да търсят и от своя враг закрила,
и да си имат дом, дори бездомни.
 
Човекът, който с тях в боклука рови,
си тръгва и отново се завръща. 
Той ляга сам във празната си къща,
където мъката си ще затвори.
 
Но кучетата за това не знаят.
Надеждата в зениците им блесва,
изправени пред общата трапеза,
тъй както грешникът надзърта в Рая.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно е!
    Поздравления!
  • Радвам се, че човек като теб, Любо, пише в "Откровения"!
    Много силен стих!
    Поздрав!
  • "Човекът, който с тях в боклука рови,си тръгва и отново се завръща."

    Жестоко е!!!
  • Нямам думи!!!
  • Браво!
  • Препрочитам няколко пъти този стих и асоциациите са нови и нови. Първо ми стана ..., абе, нещо под лъжичката и в гърлото ме стегна. После си спомних първия просяк в България, който видях през 90-те години - делеше къшей сух хляб с едно куче... А на третия път ми минава: "Е това ако го прочете един европейски боклучар или едно испанско куче - е - няма да го разбере! Битието и на единия и на другия е по-добро отколкото на нашите просяци..."
    Връщам се пак да чета и ще си го копна в моите документи! Дълбоко... Настръхвам!
  • врящата купчина на боклука
    Добро попадение.
Propuestas
: ??:??