27 ago 2010, 9:17

Кучето, дето чакаше залеза 

  Poesía
2964 1 53

Кучето, дето чакаше залеза,

не знаеше, че така се нарича.

Търпеливо си взимаше

сбогом със светлото.

Два-три маха с опашка,

да помогне на вятъра,

над морето мъглата да метне.

И вчера бе тук...

Но дойде на разсъмване.

Закъсня за последното тъмно.

Малък прилеп пред очите му

изпърха с крила

и го застигна съмналото.

За миг ги видя -

две звезди -

вляво от лодката и високо над него.

Когато му взеха кутрето,

стана тъмно...

и то точно така го погледна...

Кучето, дето чакаше залеза,

някак топло обичаше мрака.

Само две светлини му трябваха...

Горе...

И прилеп разплакан...

 

 

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??