Избуяли треви ме изпиват,
не остана в мен цвят медоносен,
със мокри черги ме сякаш завиват
и плодът ми умря... недоносен...
Тежки пранги краката ми влачат
и ръжда със кръвта ми се смеси,
аз съм труп, но за мене не плачат,
гладна смъртта се до мене надвеси...
Даа, ужасна е тази с "косата"...
Под качулката звучно се смее
и ръцете ми с хватка извива,
бърза в мене докрай да се влее. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse