Тя е кучка, моята кучка,
даже така я наричам...
Тя е дама, за другите скучна,
аз като грях я обичам...
Тя е кучка, истинска кучка...
по-неприлична от мене.
Просто е хубаво да ми се случва...
Господ докато си дреме.
Тя е кучка, от плът и от огън –
знае, че слабост ме мъчи,
да ми е вино, цигара и дрога...
в нея духът ми се пъчи...
Тя е кучка, в душата ми вие...
и побесняла вълчица...
Искам в капан от мечти да я скрия -
да я превърна във птица.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados