КУФАРЪТ НА ВЛАДА

Денят дойде на варненската гара.

Ти не пристигна с нощния експрес.

С клошарина си делнахме цигара.

С кафенца – две, от автомата – нес.

Във шепите ми цветето повяхна.

Дъждът намокри моето сако.

И три ченгета – мамицата тяхна! –

изгледаха ме страшно под око.

Два помияра постната ми пица

изгълтаха на екс – със кетчуп сос.

Като че ли английската кралица

очаквах аз на седми коловоз!

Бакшишите в такситата заспаха.

Засмука травеститът сок фрапе.

И плаках аз под гаровата стряха

като едно прокудено хлапе.

Часовникът бе спрял на 5 без 10.

А фурната отвори нейде в шест.

Така ли ще я карам всяка есен? –

от тебе, мила, нито кост, ни вест.

Облегнах гръб на килнатия буфер.

Душата ми за теб се размечта! –

пристигнеш ли във Варна, с твоя куфар

да тръгна с теб! – до края на света.

27 октомврий 2023 г.

гр. Варна, 20, 30 ч.