Кукла ме наричат
заради грима ми –
очите подчертани,
миглите извити,
кожата почти перфектна,
изражението безстрастно,
тъжно,
празно...
Кукла ме наричат,
гледат тялото ми –
стегнатия бюст,
стегнатото дупе,
почти плоския корем...
Но тове на става ей така,
а с тренировки,
тренировки безкрай...
Кукла ме наричат,
а очите ми не виждат –
топли, ала празни,
дълбоки, ала плитки,
влюбени до болка в нечии други...
Подведени
фатално...
Кукла ме наричат,
а не знаят и нехаят,
че тук, в гърдите ми,
тупти истинско сърце,
което се е с болка присвило...
Немощно,
безпомощно...
Кукла ме наричат,
но недей и ти така,
защото моите очи
в твойте влюбиха се,
моето сърце за теб тупти...
Вдъхни живот на
изкуствените ми черти,
върни живота в
празните ми очи,
вкарай дъх в
бездиханните ми гърди...
© То Todos los derechos reservados