3 ene 2021, 9:28

Кукла от баба 

  Poesía » Odas y poemas
1141 2 11

 

Косата и беше от прежда!

Лицето и тялото - проста басма!..

Нослето, очите, веждите...

и нежните бузки дори,

туй всичко - рисувано с молив,

от нейната топла ръка!

Усмихната беше!

Красива!

Със рокля прекрасна -

от стара дантела и кадифе!

Щастлива!

За мене я Баба бе сътворила!

И тихичко, тайничко, вътре в плата... 

голямото свое сърце - за мене...

във нея бе скрила❤️

 

Valentina Mitova©

29/08/2020

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, Иринка, тези правени кукли ..и леглата им спретнати от кутии за обувки, но понеже баба шиеше мнмного добре, имаха прекрасни дрехи и спално бельо- бяха голямото ми богатство!...
  • Как ми напомни за една моя кукла, парцалена. Майка ми я направи, но ми беше най-скъпото и живо, и деликатно нещо, което притежавах.
    Разчувства ме с това стихче 🌺
  • Благодаря Силвия!
  • Туптящо стихотворение!
  • ИнаКалина, вярно е! Моята ми остави много мили спомени и любов!
  • Всеки къта макар и един спомен. А тези от бабите са най-мили
  • Благодаря много Скитница и Миночка! Здрава, мирна и щастлива Година и за Вас!
  • Като щастливи сълзици се ронят тези редове!За много години!
  • Много топлина и спомени, са събрани в този стих!
    Поздрав, Вал!
  • Благодаря Пепи❣
  • Поздравления! Много е красива тази кукла през твоите очи!
Propuestas
: ??:??