5 mar 2007, 23:13

Кукумявка 

  Poesía
647 1 0
Кукумявка

Отворих си очите изведнъж.
Преглътнах писъка си и погледнах.
Тя беше тъмносива, с цвят на дъжд,
а аз лежах, както по-рано легнах.

Очите й ме гледаха с тъга,
а моите напираха да плачат.
Не знаех как е влезнала, кога.
Очите й, аз знаех, нещо значат...

Какво ли беше, чудех се сама.
Обгръщаше ме бавно тъмнината...
Оплаквала ме е докато спя.
Разбрах го щом потънах в красотата...

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??