На къщата ми кацна кукувица.
Закука с мелодичния си глас.
Сърцето ми политна като птица,
танцуваща вълшебен, птичи валс...
Тялото остана вцепенено
да гледа как се реят звук и чувства.
Разкъсах се и стана ми студено.
Наоколо бе празно, голо, пусто...
Нима когато в танц лети душата,
навред цари безмилостно проклятие?
Щом има птица, нужен ли е вятър,
разпъващ песента и на разпятие? ...