Под вековно дърво,
върху млада тревица,
бяхме с нея сами,
и се чу кукувица.
И видях как любимата
пръсти присвива,
и си шепне наум,
и изглежда щастлива.
Аз веднàга ѝ кàзах:
- Любима, постой!
Колко пъти ще кукне,
напразно не брой! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse