Кукувицата

5 jun 2012, 8:58

Poesía » De amor

590 0 2

Под вековно дърво,

върху млада тревица,

бяхме с нея сами,

и се чу кукувица.

И видях как любимата

пръсти присвива,

и си шепне наум,

и изглежда щастлива.

Аз веднàга ѝ кàзах:

- Любима, постой!

Колко пъти ще кукне,

напразно не брой!

Каква полза да знаем

колко дълго кукува,

ако първо не кажем

за какво пророкува?

Ако кука за мен –

докога ще живея,

ще покука, покука,

и ще онемее.

Ако казва обаче

тази птица красива,

мойта обич към теб

докога ще е жива,

след хиляда години

да преминеш оттука -

тази птица добра

все ще кука и кука!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.