Кулата в Босфора*

В Босфора заливана с вълните

кулата е каменно-безмълвна,

птиците над нея не прелитат-

с мрачни тайни като гроб е пълна...

Стар лодкар от кръчмата при кея

бях наел, да мога да погледна

кулата отблизо...И за нея

тъй научих старата легенда...*

...Дългите молитви към Аллаха

дъщеря дариха на Султана-

три дни гости, весели вървяха

с дарове от радост преголяма.

Залеза бе щедър от към злато,

трети ден отваряше прозорец

към нощта...Тъмнееше, когато

спря се пред двореца звездоброец.

Дрипав, със чалма от стара свила

среща той помоли със Султана.

(Светеше в очите му и сила,

и стаена яростна закана...)

Щастието чакано с години

бе в безумство хвърлило Султана-

с пръчки заповяда да набият

дрипльото сега за назидание...

Но оттекна в царските градини

страшна, вледеняваща магия:

„Стане ли петнадесетгодишна

да умре ухапана от змия!..“

Няма миг и изтрезня Султана,

с ятагана въздуха разцепи...

(Ехото от клетвата остана-

има ли спасение от клетви!..)

Всред морето кула да издигнат

заповяда на часа и в нея

първите петнадесет години

с дойката си само да живее...

...Минали годините във плаха

радост и надежда за спасение,

страстните молитви към Аллаха

най-подир дарили избавление...

... Знатни царедворци, люде прости

пъплели из царските палати-

чакани, но и случайни гости

с дарове богати, пребогати...

Времето предречено изтичало

утре на деня със заревото

и безсилна  щяла да наднича

Клетвата отвън към Тържеството...

Слънцето забързано изплувало,

но един дервиш и харамия

с лодката си вече спрял до кулата

в  кошница със грозде, носел Змията...

...Тук гласът му потрепера нервно

( стара мисъл бе го  осенила!...)

взрях се във Лодкаря суеверно

и в чалмата му от стара свила...

д-р Коста Качев

Босфора    

*това е една от легендите за Момината кула в

Босфора (Kiz Kulesi)