Колко много понявга тежат
всички тези поуки и грешки,
канари. И ги мъкна на врат
без да мрънкам. Съвсем по човешки,
тътря бавно подбити нозе,
през сълзи, но успявам да пея.
Кой каквото ми даде и взе -
стиска плява върти суховеят,
сякаш пустош е станал светът,
само прах. И в очите горящи,
само нощем куплети смъдят
и бездомно сърцето ми дращи,
по безброй непознати врати,
за адресите спомени няма,
а Луната чекръкът върти
и преприда пак Кумова слама*.
Всяка нощ сиви сови тешат,
сто безсъници. Утро се буди.
Не е лесно да бъдеш крилат,
оцеляващ сред злобни и луди.
Но изкърпила свойте крила,
с лунна прежда политам високо...
Там, където в стиха съм била,
обич – моята вярна посока.
------------------------------------------------------------------------
* – Българското народно име на Млечния път е Кумова слама или просто Сламата, като легендата е свързана с кражбата на слама от кума, смятано от народа за голям грях и поради това отпечатано завинаги на небето.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados