22 abr 2011, 18:45

Курбан 

  Poesía » Otra
1606 0 22

Люшна се ягне, изплака -

курбан за  Бога човешки

и Му се гушна в ръката -

прошка да чини за грешки...

 

Имам в душата чивия

в Тебе що беше забита,

колчем с ракия  подпия,

глас ме отвътре все пита:

 

Що ме тъй мъчи мерака

лъскав алтънец да барна -

хем  да приблесне в сокака

лесна кирийка, и харна...

 

Грях ми е,  дето сънувам

булчето младо на брата -

гайдата тъжно  издувам,

с чергите щом, сред реката -

 

кръшно до  камък  далдиса,

плитка си в риза разплита

и ме хептèн завръндиса

с тенка  снагица, напита...

 

КрЪвница  днеска е, Боже,

взимай, че давал си нявга!

Вричам ти дан - тази кожа,

мойта - спасение трябва...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??