Кутията с най-вкусниете бонбони е една...
Когато свърши кутията с най-вкусните бонбони,
аз зная от какво най-много те е среах,
изяде последния, но пак с надежда я отвори,
знаейки, че няма отново да вкусиш от тях...
Когато най-сладкото и пенливо вино се изпие,
усещането хубаво и силно за него запази,
за утаилите се капки, бутилката не надигай,
защото спомена за хубавия вкус ще развали...
Когато си бил на най-красивтото място и незабравимо,
никога отново недей да се завръщаш там,
остави си спомените непокътнати и така щастливи,
ще ги развалиш, ако с носталгия отново идеш сам...
Когато прекараш най-щастливия си ден,
запази го в сърцето си, но датата не помни,
защото след години, ще е най-обикновен
а от спомена тъй силно може да те заболи...
Когато гледаш някой много хубав филм,
колкото и да е силен, никога не го повтаряй,
ще ти втърсне и момента, който ти е най-любими
и от невероятен, досаден за теб ще стане...
Веднъж се гледа любимия филм, веднъж чете се любимата книга,
една е кутията с най-вкусните бонбони, едно е най-сладкото вино...
Затова когато жива любовта си тръгне, недей я настига,
просто запази я силна, голяма и така неповторима...
© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados