Наш'та Пенка квачка стана,
дълго мъти пет яйца.
Рано, рано отзарана
чака своите деца.
И се ежи и къркори,
нещо май се размечта.
Как във светли селски двори
тя, ще води пет деца.
Пет щастливи жълтенушки,
десет трънички крачка.
Пет немирни, гладни гушки,
чакат житце и вода.
Горда тя напред, ще стъпва,
а след нея жълт кордон.
И тревата, ще отстъпва,
идва майка шампион.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados