И юни вече прева̀ля.
От южния дъх
чак въздухът трепти.
Рони лятото
по плочника и тротоара
прашец от цъфнали липи.
Жълти облачета аромат
разлива всяка вейка.
Опива…
Баби седят
на раздумка
по хлад на кварталната пейка.
Каква ли не хрумка
е чувала тази липа
над главите на всеки?
Приказки за
любови,
за грешки,
за загуби
и изневери човешки…
Ето сега…
Може би ефирните рокли,
смелите деколтета
и дълги бедра
на младостта
коментират двете.
Спомени
с нотка тъга…
Изпусната въздишка
по тяхното лято.
Слуша натежалата липа.
Размисли и нея обземат
за … есента.
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados