Квартирата, в която
луната влизаше
през малкия прозорец
и лодката ѝ точно ни побираше
с телата ни, с онази жълта роза,
с звънтящото очакване
за щастие.
Луната вече се прибира
зад небесната завеса,
навлиза бавно в пристана на небесата.
Смутени ние не можем да доплуваме
до светлия ѝ борд. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse