Разтегна се понятието за смисъл.
Започна да побира нови истини,
с които трябва някак си да свикна...
А вътре в мен е тясно и обидено...
Къде да се опра?
Дали на времето –
нали ни обясняват, че лекува,
но колко ни остава да го следваме?
Единствен Бог живота ни рисува...
А вярата ми нещо няма корени –
изтръгва се при бурите,
не трае...
Навън е лято...
Искам да се смея!
И себе си с любов
да изиграя...
© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados