В дланите ми даряващи
е благословията свише.
Деца, синове скъпи мои,
във тях ви аз посрещнах,
а преди това с пълни шепи
баща ви с лъчи го обливах.
С тези две ръце повивах ви,
хранех, галех, прегръщах ви.
И не само дясната протягах
на приятели и врагове свои.
Гребях от извора на обичта,
с тях напивах с щедри шепи
и не се умориха ръцете ми!
В този миг пак към небето
те смирено са разтворени –
посрещат и изпращат благодат.
По ръцете ми в бразди дълбоки
изписани са душата и лицето ми.
В шепите ми е светът – тук и отвъд.
И ако Аллах е безусловно даряване,
то Бог е издълбаното по дланите ми.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados