Любов ли беше или сила, която ни събра?
Бъди до мен, не си отивай,
но как ли мога да те спра?!
Аз спомена ще пазя вечно,
за сините ти хубави очи,
недей и моите забравя,
последния си поглед - подари.
И влаковете пак потеглят,
остават диря от тъга.
Стоя на гарата самотна,
къде изчезна любовта?
© Дидони Todos los derechos reservados