КЪДЕ ИЗЧЕЗНА, МОЕ МОМЧУРЛЯЧЕ?
… когато дъжд в прозорците ми плаче и вятър листопадите върти,
мечтая си да бъда момчурляче! – по бяла ризка, с босички пети,
пак да надяна летните бермуди, през парка с тротинетка да летя! –
и с кепчето да хващам пеперуди! – в най-тихите алеи със цветя,
да се замъкна някой ден на плажа, дори мечтите хванаха ми тен! –
и с плажно масло благо да намажа девойчицата, стихнала под мен,
да я прегърна – и да я целуна! – и Ференц Лист из мене да звучи,
прекрасна! – сякаш в есенна лагуна, да чезна тихо в нейните очи!
И нека дъжд в прозорците ми плаче, додето питам в сетната си RAM –
къде изчезна, мое момчурляче? И нявга ще се върнеш ли? – не знам.
8 октомврий 2024 г. ...