Тик-так... тик-так...

къде се губиш пак?

Часовникът ти май е спрял,

за чувства пак си закъснял.

Там и тук, тук и там...

Къде си се скрил, едва ли някога ще знам...

Компасът ти май е ръждясъл,

върху главата ти дъжд от мечти се е сгромлясал.

Къде и как? Защо и кога

превърна се в апарат без лента света.

Речника с думи май си загубил.

Фалша безсловесен със страст си залюбил.

Къде ще се срещнем отново на чаша кафе?

Как ще ме разпознаеш, щом си с друго лице?

Защо живееш с излюзия, че имаш ново сърце?

Кога ще поискаш да си пак дете?

Къде, защо и как

ще мечтаеш пак?