Променихме се , някак неусетно,
забравихме старите дни,
порастнахме тъй неизбежно,
оставихме детските игри.
Как толкова бързо минаха
всичките тези години?
Къде ли отидоха онези
весели дни ,в които
тичахме волно из широките гори?
Когато всичко беше изпълнено
със смях и мечти , не знаехме
що е мъка , сълзи, а смеехме се
от здрач до зори.
Оставихме спомени греещи
в нашите глави, дори когато
няма кой да ни успокои
.
Къде ли отидоха онези
щастливи дни ,
когато деца бяхме
аз и ти?
© Еленка Гишина Todos los derechos reservados