Къде ли те захвърлих

blackdahlia (Далия)
12 264

10 nov 2012, 13:37

Poesía

1383 0 7

Къде ли те захвърлих в тъмнината

като ненужна дреха овехтяла.

И отлетях далече в синевата -

светкавица самотно заблестяла.

Ръцете ми криле над мен протягат

да стигнат слънцето и висините.

Очите ми до болка се напрягат

да видят хоризонта зад мечтите.

Но черни облаци закриват всичко.

Мъгла студена спуска се отгоре.

Сърцето като наранено птиче

трепери, плаче, тихичко се моли..

И тръгвам пак надолу, към безкрая,

да диря свойта дреха овехтяла...

Къде захвърлена е тя не зная

да се завия с нея омаляла...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sanvali (Санвали)

2013-08-02T15:08:19+03:00

Добър философски възглед!
blackdahlia (Далия)

2013-07-05T11:14:20+03:00

Благодаря, Силвия !
sidi13 (Силвия Димова)

2013-07-05T11:07:42+03:00

Среща на мечтата с реалността, уникално!Поздравления!
blackdahlia (Далия)

2012-11-11T14:05:57+02:00

Благодаря ти, Янче!
imperfect (Яна)

2012-11-11T13:34:26+02:00

С Антоан! Браво, възхищавам Ви се за таланта да рисувате с думите така прекрасно!!! Очакваме още творби!
blackdahlia (Далия)

2012-11-11T13:07:47+02:00

Дона
Антоан
Искрено благодаря!
Donka900 (Триб Трибс)

2012-11-10T21:38:15+02:00

Силно и с чувство!Хоризонта зад мечтите и сърцето като наранено птиче...Прекрасно!