Къде отиде старата утеха,
къде са неизбродните мечти,
дали ушили са си нова дреха
и бродят пак под същите стрехи?
Дали са остарели в непотреба,
дали са залинели в нищета,
или пък някой друг във тях загреба,
поде ги без да видя, веднага.
Обичам да обичам, но не зная
дали и обичта обича мен,
къде се крие тя, май все във края,
във края на един несвършил ден.
Къде отиде старата ми дреха,
кога разши се шева несломим,
дали намерила е тя утеха
и неизпрана някъде стои?
Къде отиде споменът за мрака,
за мрака, осветен във светлина,
и светлината, що след него чака,
и чака, още чака утринта.
Това запомних, помня и зората,
зората, що аз някога съзрях.
Ех, помня те, отдавна, непозната.
Но красота във теб днес не познах.
© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados