Птиците пеят,но капят листата,
клоните голи вятър ги вее
и, щом зима настане,
дърветата пънове стават.
Хора по улици бродят,
но, щом вечер изгрее,
всеки своя път към дома намира
и улиците бели сами умират!
Тревата зелена се ражда,
за да радва децата,
но есен пристига
и тя сама умира!
Тогава...Къде отива красотата?
Защо се ражда,
подразва очите
и в самота умира.
© Диляна Todos los derechos reservados