К:
Аз съм ужасен, скъпа.
Много лесно можеш да ме намразиш.
Всички ужасни грешки ще пазиш,
дълбоко, колкото да им се порадваш.
Това е, което предлагам и
това е всичко, което представлявам.
В:
А нима това е малко?
Какво повече бих искала от теб?
Любовта ни е грях, но сладък...
Много пъти е боляло,
но ние тръгнахме сами по този път, нали?
Кой можем да виним за грешките си?
К: (Аз съм ужасен, скъпа)
Предавам се!
Уморен от тежки мигове в безсилие.
Напразни бяха тези трудни усилия,
защото в тях търсехме величие.
А то вместо с постоянство и безсмъртие,
ни доведе до това да сме жалки.
И сега хубавите спомени са малко.
В: Наистина си ужасен!
Къде отиде онзи човек, когото обичах?
Онзи, дето ме обичаше и ми се кълнеше във вярност?
Сега изневеряваш не само на мен, но и на себе си?
Нима аз се влюбих в лъжец и подлец? Страхливец?
Не, мили! Не мога така! Не искам да е така!
Аз ще жертвам всичко за любовта,
Ако искаш бъди с мен... но тук и сега!
Нека се насладим на този миг, секунда от вечността!
Колкото и кратко да е!...
К: (Аз съм ужасен, скъпа)
Едно дуетно стихотворение с едно приятелче ;)
© Весела Апостолова Todos los derechos reservados