Поезията е понякога потъване.
Като разходка в Марианска падина.
Във нея няма място за огъване
ще те премаже - поддадеш ли и едва.

Поезията е понякога летеж
в небесна шир и в космос необятен
изгубиш ли се в него без да разбереш
възможно е да няма път обратен.
 
Поезията буйна е като река
изтичаща и независима от времето.
Самотна, без приятелска ръка.
Подкрепа ти е само на Пегаса стремето.

Къде отива с нея моя стих?
И безопасно ли е аз да го последвам?

Не знам. Ала смирен и тих,
с любов ще се заема да изследвам.