Къде отиваме

Понякога се питам - къде отиваме

и къде ли духът ни лети?

С безвремието ли умираме

и не можем да му кажем "спри!".

Или като послание небесно

думите ни умират, но вървят.

Точното си разписание следват,

със земните ни дни летят.

Или всичко свършва.

Само звездите светещи

показват пътя ни

високо, високо нагоре.

На едно измерение,

сплитащо душите ни,

като небесно послание,

което продължава да тлее като спомен.

А може би този полет на душата човешка,

която кръжи над нас и лети

с безвремието, което ни води,

е само остатък от живота, който мълчи.