Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
2 sept 2006, 17:30

Къде си ? 

  Poesía
750 0 14

Къде си, мой приятелю, защо те няма?

Дълго ти мълчиш. Аз страдам от това.

Знай, боли ме и в сърцето ми е рана,

не искам нито ден без тебе да вървя.

 

Без теб е сиво и не сещам красота,

самотно ми е. Искам да сме двама.

Усмивката ти липсва ми в света,

и чакам те, и търся те. Тъга голяма.

 

Не се сърди, ала не искам да те губя.

За мене ти си като светлина в нощта.

Не, няма да те задуша или „поробя”,

ще ти даря частица от своята  душа.

 

Знам, ти ще дойдеш, макар и уморен

ще почетеш, ще се засмееш  над това.

И в следващия миг, със сила зареден,

ще извикаш, на приятелството със зова.

 

И аз ще дойда, много дълго ще говорим -

от думите ще се зареждаме със красота.

Ще се посмеем, ще мълчим, ще спорим -

вече няма да е тягостно и тъмно в света.

 

Тези думи тук не са любовно обяснение,

никой нека не изпада  в заблуда и лъжа.

Чакам онзи, който дари ми вдъхновение,

и в миг труден даде ми ръка. Чакам мъжа.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За приятел да те спечеля
    за мен ще бъде чест голяма.
    Не само заради душата-синя,
    от усмивките ти съм засмяна.

    Поздрав и усмивка и за теб.

  • Моето приятелство спечели !
    Усмивки сини приеми ...
  • Привет Изи.
    Радвам се че си тук.

    Усмивка.
  • Благодаря ти Христо.
    /и за коментара/

    От дългото мълчание ме боли
    дори и раздяла да не означава.
    Ако мой приятел има проблеми
    тогава още повече ме зоболява.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Чудесен стих!!!
    Понякога дългото мълчание не значи раздяла. Всеки живее със своите проблеми. А приятелите не се забравят.
    Поздрави за стиха!!!
  • Благодаря ви много мои Приятели!
    Знайте,всички вас също ви чакам.

    Поздрав и усмивка.
    /за всеки от вас/
  • Прекрасен стих си сътворила,Етчи!
    Поздрави и от мне!
  • Не се сърди, ала не искам да те губя.

    За мене ти си като светлина в нощта.

    Не, няма да те задуша или „поробя”,

    ще ти даря частица от своята душа.
    ПРОСТО Е МНОГО КРАСИВО!ДАНО СКОРО ДА СРЕЩНЕШ СВОЕТО ДЪХНОВЕНИЕ...ОТНОВО
  • Прекрасен стих за приятелството!
  • БРАВО МИЛА!
    ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПИШЕШ
    И НЕКА СЕ РАДВА ТОЗИ ЗА КОГОТО
    Е ПОСВЕТЕНО ТОВА ПРЕКРАСНО СТИХОТВОРЕНИЕ.
    А НА ТЕБ ЖЕЛАЯ НИКОГА,НИКОГА ДА НЕ БЪДЕШ
    ТЪЖНА..
    ПРЕГРЪЩАМ ТЕ!
  • Хареса ми!
  • Ще се посмеем, ще мълчим, ще спорим -
    вече няма да е тягостно и тъмно в света.

    Много точно нарисувано приятелство само с няколко думи. Искрен е стихът ти, за което те поздравявам!
    И едно лично мое мнение: ако използваш по- малко думи, зарядът им остава по- силен. А нали в това е очарованието на поезията...
  • .Стоях и гледах от далече,
    дали все някога ще се решиш.
    но ето,че сърцето ти понечи
    за мен с любов да зашепти.
    И няма нищо по прекрасно
    от туй да чуя твоя глас,
    защото в дните ми - ужасно,
    без теб, изстрадах - всеки час.
    Но някаква нелепа мисъл
    се киска в моето лице,
    че животът ми невесел
    изнизва се без жал,тече...
    Какво остана в тази рана
    незасегнато, което да ти дам?
    Една голяма черна яма
    е сърцето ми без топлата ти длан.
    Но ето, че към теб пристъпвам
    опиянен от твоята молба,
    душата си от тъмнина измъквам
    и поемам твоята ръка.

    Поздрав за текста, Анета!
  • Много искрен стих, Етчи!
    Поздрав и усмивка от мен
Propuestas
: ??:??