Къде си?! -
питам мрака и луната,
но те не отговарят.
Къде си?! -
поглеждам звездата,
ала облак я скрива.
Къде е тя?! -
питам цветята,
ала те са увехнали.
Щастлива ли си?! -
докосвам нашата снимка,

ала тя е няма, толкова тиха.

Питам.
Обичали ме още?! -
питам нищото,

а то не отговаря.

Не исках да задавам тези въпроси -

Не и на луната, на звездите -

Исках да попитам теб.

Къде отиде?! Как си?!

Обичаш ли ме още?!

Нищо, малчание.

Ами, ако не получа отговорите, които искам?!

Ако гласът, който обичам не ми отговори с любов,

Както преди?!

Добре ли си?! -

Продължавам да питам звездите...