Самодива (Вики)
535 5952
28 jun 2011, 21:30

Къде си 

  Poesía
690 1 4

По друмища неверни цял век към тебе тичам
с букетче от химери и плитка на момиче.
Чехлите си изтърках по каменни пътеки.
Дали пък път не сбърках, та все те няма? Всеки
нов изгрев огледален посрещам с птича песен,
да ме опази цяла, че слиза морна есен
в косите разпилени и спират се в очите -
два въглена зелени, съмненията скрити.

Къде си, скиталецо, невернико проклети,
увяхна ми венецът, бродиран с росно цвете
и стомната протече, и хлябът ми превтаса...
Уж те не чакам вече, а мисъл не миряса
и тръгвам пак, безумна, по бялата ти диря,
а сякаш огън лумнал, по стъпките се вие
неделята ми сляпа и вярата крилата,
че спомен от  долапа насам ще те изпрати.

Орисница ще стори за мен последно чудо
и ще те срещна скоро, по-пъстра и от губер,
по-крехка от мънисто, по свежа от зорница,
та да намериш пристан и обич на орлица.

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??