aivun1991 (Иван Русланов)
49 197
29 mar 2008, 9:45

Къде си? 

  Poesía
624 0 2
 

Въртя се безумно в леглото,
то сякаш е камък студен,
до мене те няма и питам,
къде избяга в мрака от лед.

Излезнах да питам звездите,
къде са те - твойте очи, че
скриха се те в мъглите,
в мъглите от хорски лъжи.

И питам луната къде си,
огрява ли твоя воал,

къде той се вее, кажи ми,

и още ли помни за мен?

И ангел далеко в небето,
усети той болката в мен,
и слезе със сълзи в очите,
да пита защо в мен боли
нощ и ден.

Помолих го аз да ми върне
отново теб и любовта,
а той се разплака и каза,
че влюбена вече си в друг.

Тогава му казах да вземе
тъй малкия ми жалък живот,
да заличи от света мойто име,
да заличи от света моите дни.

Сутринта се събудих, а тебе
те няма и няма до мен,
и животът продължава си сиво,

с мъка във всеки нов час...

 

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съгласна съм Не е лошо да го редактираш иначе е добре)
  • Добре предаваш усещането си, болката... но съм сигурна, че можеш още по-добре Опитай се да пооправиш тук-таме ритмичността и ще стане още по-хубаво Поздрави
Propuestas
: ??:??