Къде е твоето лице?

Защо не можеш ти да ме обичаш,

знаейки, че сърцето ми без теб ще умре?

Сълза проливам сега в мрака, чакайки твоя жадуван поглед!

Живея аз сама в мрака, опитвайки се аромата ти да доловя!

Но оставам само с очакване проклето, няма те сега

и не ще те има никога в света!

Обичай ме!

Аз съм само една прашинка от света голям,

но пак обичай ме, защото моето сърце за теб милее

и за теб сълзи пилее!

Вървя сега из улици самотни,

бучи и вятърът студен,

къде си ти, за да ме сгрееш

с погледа си толкова смирен.

А на сутринта слънцето изгрява,

събуждам се в ореол от лъчи

и виждам чудо на чудесата,

чудо за моите очи!

Стоиш пред мен изправен,

снажен и толкова красив.

И няма по-прекрасен

от теб в този момент!

Мигът дългоочакван дойде.

Целуна ме по устни зажаднели ти

и за миг сърцето ми спря да диша,

на теб ти се отдаде завинаги!

Крещя с очи не си отивай,

остани с мен!

Бъди завинаги птица белокрила,

лети, но се върни във моя плен.