-Изчакай ме...
продумах й тихо,
-Не мога!
промълви ми тя...
-Добре не бързай...
опитах отново,
-ще те настигна.
-Опитай, до скоро!
и в мрака замина...
Лежа във тревата
и гледам небето,
във хаоса звезден
разтворил очи,
но къде да те търся,
на къде да поема?
До мен ти лежиш,
а над мен цяла Вселена...
© Атанас Коев Todos los derechos reservados