Къде си?
Къде си?
Попитах вятъра – „Къде си?”
Издуха мислите ми,
разроши косите ми…
Вятърът каза:
„Видях го по пътя си,
срещу мен вървеше.”
Попитах Луната - „Къде си?”
Романтични милувки получих,
спокойни ласки ме унесоха в сън.
Луната каза:
„Видях го, криеше се от мен,
а аз наивно го следвах…„
Попитах нощта – „Къде си?”
Тя спеше в тъмнината
и само тишина звучеше.
Нощта каза:
„Тъмно е, не съм го виждала.”
Нямаше как, погледнах Слънцето.
От очите ми сълзи изтекоха.
Попитах го – „Къде си?”
А то се смееше
и ме мислеше за глупава.
„Не питай мен!” – отвърна то.
Сама стоях в мрака.
Слънце в мислите ми светеше.
Видях очите ти, щом затворих моите.
Сърцето ми изрече бавно:
„Този, който търсиш, е тук, при мен.
Не питай другите!”
© Ирена Дочева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Бьiла тебе любимая, а стала мне жена" е на Владимир Киршон, Andromaha. Есенин такива искрени и предани приятели е нямал.
-
ехх ... в сърцето си !
Поздрави за стиха ! -
Не стой сама в мрака,Ирена!!!
Излез,светлината ще ти покаже пътя за да го откриеш!!!
И ще бъдеш щастлива!!!
Поздрави!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
