7 ago 2010, 16:57

Къде си, мое Вдъхновение 

  Poesía » De humor
948 0 6

                        Къде си, мое Вдъхновение?

 

 

Помощ, помощ, приятели!

Обявявам бедствено положение -

избяга моето Вдъхновение!

Къде ли да го търся аз,

нима се крие при някой от Вас?

Как да завърша сега своето произведение?

Забравих дори какво е местоимение...

Помощ, помощ, приятели!

Има ли кой да помогне?

Къде си, мое вдъхновение?

Почакайте, някой звъни...

Вдъхновение мое, нима си ти...

О, нещастие - НЯМА ГО!

Само бележка, гласяща:

''Не се притеснявай!

На среща сме, близо до вас.

С любимата ти Писалка,

ще се върнем след час!''

 

 

 

 

 

© Даниела Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хе-хе,добре...
  • Дани, вдъхновението се е запътило към теб... Поздрав далечен. Ив
  • Разкошно,Доре!Благодаря ти!
    Благодарност и топлинка и за Вас,Приятели:
    Роси,Веси,Вилдан!
    Бъдете живи и здрави и не спирайте да вграждате изумруди и бисери в Поезията...
  • Ех, Даниела, всеки с дерта си! Поздравче!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=194071
  • Изневерява това вдъхновение, да му се не види!
    Поздравления, много усмивки, а Музът ти си е на мястото, личи си, така че - спокойно!!!
  • Днес събра багажа си.
    Замина.
    Тръгна и дори не се обърна.
    Столът й във ъгъла е...
    тъжен -
    празен, прашен и...
    ненужен.
    Пак подострям молива
    и дращя листа...
    Нищичко не става –
    нея няма я.
    И един гласец безплътен
    злобничко започна да дълбае:
    - Мислиш си, че ставаш?!
    Много бъркаш!
    Я в ръце вземи се,
    спри навреме -
    стига си опитвала,
    човъркала,
    че дори за мене ставаш бреме.
    Остави на можещите писането!
    Не се мотай,
    със друго захвани се!
    Ето, чудна работа си имаш...
    Научи се, ако искаш,
    да бродираш...
    Усетих, че ще чопли
    дълго, дълго...
    Запалих си цигара,
    налях си чаша вино
    и вече бях почти
    съвсем готова
    в съвета му другарски
    да се вслушам,
    когато на вратата позвъни се.
    Подскочих,
    а гласчето млъкна изведнъж.
    Отворих плахо и...
    назад пристъпих,
    за да си влезе вкъщи...
    музата ми. Върна се!

Propuestas
: ??:??