Пристигна ли вълшебни принце!? Най-накрая!
Чакам те, не много дълго – сто лета.
Сама стоя във тази прашна стая,
душата ми в очакване примря...
Пристигна ли ти, млади принце!? Най-накрая!
Е, хайде, аз отдавна вече остарях...
Сърцето ми – отдадох го под наем,
угасна в него любовния пожар.
Пристигна ли ти храбри принце!? Най-накрая!
Къде ли гони драконите досега!?
Тази приказка банална вече стана!
Върви обратно, отдавна свикнах аз да съм сама!
© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados
Радвам се, че доловихте иронията и насмешката към принцовете, които все чакаме,чакаме, а те не идват.
Ама какво да се прави като напоследък принцовете се превърнаха в третия пол.