12 ago 2007, 16:43

Къде сме ние? 

  Poesía
581 0 2

Кипи недоволството народно.
Реката бъбне - цял порой -
да погълне политичество неудобно.
Но чакаме - какво? И кой?


Не Левски или Ботев,
а аз, и ти, той, тя, то...
сплотени под знамето заветно,
с гордо вдигнато чело.


Всеки сам бъдните си поема
с тежестта на своите плещи.
Друг решения не ще да взема -
за живота отговорен си си ти!


Но мълчанието бавно ни убива.
Леността духовна е злокобен бич!
Лъжите, колкото и да опиват,
събуди се, отвори очи.


Да погледнеш хала си е гадно.
Но защо да мислиш, те мързи?
От политика става ти тъй хладно,
а до урните не щеш да допълзиш!


Но кажи ми, ти, четецо драги,
защо безропотно мълчиш?
Защо на тъмно, под юргана,
клетви люти ти мълвиш?


Дeнят на избори цикличнo идва.
И политиката е кръговрат.
И мързелът идва, и си отива,
ако искаш в живота си обрат.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много вярно, но как да го променим!?
    С обич за хубавия стих!!!
  • Кръговрат, миличка е целия живот, а политиката не я обичам ,но съм свързана с нея. Хубави са стиховете ти. Чета ги с удоволствие. С обич.
Propuestas
: ??:??