И все така всъщност, то продължава -
разделеното небе от облаци с идващ дъжд,
а ако има слънце мен да ме изкушава,
то дали ще си струва за повече от веднъж?

И ето виждам как гонят се по небосклона
в един безкраен кръговрат
слънцето и облаците над заслона.
Последва гръм и пада град.

Къде стигнах от неприятното време само,
да се колебае между малко мрак и светлина,
както когато бяхме в облаците двама,
както всичко свърши, беше на вятъра вина!

А защо това така ни плаши всички
и нима в мрака крием своята вина?
И сякаш стрелкат ни бодлички,
крием се от капките и от дъжда.

Не ми е нужен чадър, нямам страх,
какво има отгоре ми да се изсипе,
не беше така, докато не разбрах,
че на дъгите не мога да се наситя.

А с цветовете раждат се мечтите,
летят в една безкрайна синева.
И може би най-ясно виждаме лъчите,
когато се редуват мрак и светлина.