15 oct 2008, 6:08

Къде свършват мечтите 

  Poesía » Filosófica
1109 0 1
Къде свършват мечтите

Стоях самотен под звездите,
загледан във далечна синева,
размишлявах аз за мечтите,
за тяхната вечна самота.

Мечтата ми да бъда с теб
изгуби се днес в безкрая,
разби се айсбергът от лед...
Краят, но не искам да призная.

Затворя ли очи - там си ти
във всички мои мънички мечти.
Отворя ли очи, там пак си ти
и имам смелост за повече мечти.

Но граница над мен са небесата,
а под мен е черната земя.
И изчезвам в празна нищета,
няма как сега да се спася.

Пред мен пътят е безкраен,
изпълнен с тръни и бодли,
понякога дори и кален.
Но не спирам - нека да боли!

© Ивайло Валентинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??