perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
29 nov 2007, 20:06

Където е мъртъв контролът 

  Poesía » Filosófica
724 0 22

В коварен свят с препарирани хора

се сблъсквам в поредния делник,

в живота безличен не срещам опора

и нося душа на отшелник.

Приятели нямам, самотен се скитам,

в мечтите намирам утеха,

кога ли, отново се питам,

ще вържа криле на успеха.

Животът безмилостен примка цинична

пристегна и гневен извиках,

съдбата проклех ексцентрична,

в безлюдни простори се скитах.

По пътя гробовен намерих руини,

захвърлени стари окови,

вместо клонки, уви, на маслина,

бодили цъфтят в неми гробове.

Сълзите напират, душата ридае,

фенерът изгасна във мрака,

към изхода пътя не зная,

пристигащи влакове чакам.

Самотен стоя на гара самотна,

шума на тълпите не чувам,

не искам в дома да се кротна,

навън като луд ще лудувам.

Грешки ще правя, но пак ще се скитам,

за греховете си нямам парола,

към звездни небета отлитам,

където е мъртъв контролът.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Обичам да те чета!!!
  • Чудесен стих!
    Стих размисъл и личностна философия!
    Усетих го много близко до себе си!
    Поздрав!
  • Благодаря ви много.Искам да споделя,че съм се чувствал по начина,който съм изразил,но съм далеч от самотата в реалния живот.Работя с много хора и сред хора и обичам самотата.Гледам на нея като на възможност да бъда сам със себе си.В същото време не мога и без хората.Имам приятели в живота,а и вас приемам като приятели и се радвам,че ви открих.
  • Страхотен стих!
  • Жестоко!
  • Четох го под лупа.
    Няколко пъти !
    Създал си невероятен стих.
    Аплодисменти !!!
  • за греховете си нямам парола,

    към звездни небета отлитам,

    където е мъртъв контролът.
    Невероятен си!
  • !!!
    Страшно си добър!
    Поздравления!
  • Скитниците срещат по пътя си мнго болка, много отрова, но скитайки откриват вълшебствата на вятъра, кулите на замъците, вълшебниците и принцесите. За всичко това и хубавото и лошото си струва да поскита човек,дори после да се чувства сам.
    Прекрасно е скитнико!
  • Страхотно. Тежката поезия много ти отива.
    Истинско откровение на душата, жажда за
    свобододействие, за свободомислие...и малко
    тъга...самота.Вълнуваща поезия. С обич, поете.
  • Нямам думи да изразя това, което почувствах четейки стихотворението ти.Благодаря ти!!! Уникално е!
  • Как да нямаш приятели,а тези тукшегата настрана-много истина има в стиха ти с тези препарирани хора,с цинизма...Поздрави от мен!
  • Много съвременно униване!
    Браво, поздрав!!!
  • Много мъдър стих!
  • Всичко, което пишеш ми действа вдъхновяващо! Благодаря ти!
  • Мълчелив ПОКЛОН!!!
  • "Грешки ще правя, но пак ще се скитам,

    за греховете си нямам парола,

    към звездни небета отлитам,

    където е мъртъв контролът."

    !!!
  • Поздравления!
    Усещанията от стиха бяха прекрасни!
  • Вълнуващ стих-стон...Болезнена самота,но и копнеж по недостижимото...Поздравления,Димитър!
  • Страхотен стих!! Аплодирам те!
  • !!!
    Поредната ти прекрасна творба!!!
  • много ми хареса!
Propuestas
: ??:??