11 jul 2016, 17:28  

Където и да си сега 

  Poesía » Otra
358 1 6

Времето дори да ме накаже

пак ще си открадна надежда.

То не може да ме откаже

към небето да поглеждам.

 

Ще те търся често във него.

Късно. Нощем из звездите.

Защото сънят ми отне го...

и онзи мой пламък в очите.

 

Където и да си сега,

аз съм до теб и във теб.

Докоснала твойта ръка.

Разтопена, като кубче лед.

 

 

 

 

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??