Толкова съм щастлива,
че едва мога да си хвана дъха...
имаме се взаимно
и заедно вървим ръка за ръка...
И носим се в душата,
по стъпките на огъня и водата...
Това не е просто един
щастлив край, а началото виновно
за първия миг на мечтите ни...
и каквото и да се случва знам...,
че сърцето ти е в моето...
Така, напред и двете продължаваме...
захващайки се за днес...
и красотата му в мига на любовта...
И искам да знаеш, че винаги
ще пазя спомените, миговете, мечтите ни...
Които ни показват призванието...
същността, значението и цветовете...
Може и да не сме на едно
и също място сега, но знай ти винаги...
ще си в мен, където и да отида...
Време е вече да разберем себе си,
да се приемем, да се обичаме и с дефектите.
Време е вече да покажем на живота...,
че имаме си своя песен, никога сломена...
Знам, че си липсваме, но и също
така знам, че ще се срещаме всеки ден...
в това, от което сме част...
ще се срещаме, където и да сме...,
защото сме едно...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Мила Иве, радвам се че си го усетила така. Благодаря ти сърдечно за подкрепата винаги!
Нежност прекрасна, благодаря ти от сърце!