И днес се питам как точно ти
успя да угасиш огньовете
на всички спомени и мечти,
на всичко, за което съм се молела.

И как успях да си повярвам,
че новото, което ще ми донесеш,
съм го чакала отдавна.
Че точно ти съм искала до мен да спреш.

След толкова много, кажи ми,
толкова, които не одобрих,
а много повече достойнство те са имали,
как между тях се прокрадна ти.

Как нарисува се тъй цветен,
че и дъгата избледня,
как за секунда не усетих
фалшивото в тази боя?

Но знаеш ли кое е за отбелязване?
Имала съм хиляди разочарования,
Но никой друг от най-прекрасния
не стана за мен най-презряния.

На никой друг не се отдадох толкоз много
и никой по-добре не ме познава,
но преди да те срещна не вярвах, че мога
толкова злоба в себе си да стаявам.

Злоба, която ти събуди,
и която не изпитах и към изпечени лъжци
или даже към тези други,
които името ми не запомниха дори.

Ще тръгна и ще ти оставя титлата,
на този, който влезе в мене най-дълбоко,
но до нея ще оставя истината,
че което в мене си докоснал, сега презира те жестоко.

Ще тръгна без дори да искам
някой да ми обяснява
как от небе се превърна в пропаст в мойте мисли.
Не ме интересува. Просто стой там, където твойта светлина не ме огрява.


18.03.2006г.
Пловдив