По "November rain" (Guns N'roses)
(посветено)
Отива ми! Господи, как ми отива
ефирният снежен сатен!
В дантела от облачно бяло се скривам,
трептя в ноемврийския ден.
И тръгвам по дългата бяла алея
към приказно-светла съдба.
А църквата в слънчева радост немее
на прага на нашето „Да”.
Вървя... И изтичат морета от време
до онзи заветен олтар, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse