Към Бог

Morenel (Нели Бонева)
12 14

12 ene 2010, 12:46

Poesía » Filosófica

1420 0 2

Отсей душата ми да не страда,

над нея се смили -

часовникът отново чука със досада,

свещта догаря и не пламти.

Разтлей зелените пътеки,

с диханно утро и мокреща роса

по тях да мина и забравя

своите мъртви утрини без вода...

Тогава жадна ще пристигна -

едничка глътка ти ми дай,

да не съм пустеещ пристан,

а твоя обич, сътворена от пръстта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.