Цял живот съм вървяла към Теб...
И когато бях малко дете.
И когато растях, и не исках
да повярвам, че Ти си измислен…
А душата ми сляпа Те търсеше
и самотна се луташе в тъмното…
Изранена от тръни и храсти...
Погрозняла, кървяща, злощастна…
Изпоцапана с лепкава кал…
Не такава я беше създал!
Ала Ти не отвърна лицето Си.
Потопи я изцяло в морето ...