Към България
Към България
Оплаках те преди да те затрият,
Родино моя, ти скръбна моя стряха.
За тебе, но защо ли те умряха
и защо ли гният?
Една бе ти достойна и хомота
отхвърляше поредния комита.
А днес си пълна само със шарлита
и със ебдота.
В словесния талаш и куп безредия
без огън се възражда само дим.
И май че имам нужда от морфин
и от Ередиа.
Към края си са всички гроздобери,
но има, мисля, слънчев лъч надежда -
за нас се грижи, милички, изглежда
другарят Кери.
И всички днес разбират свободата -
на нравите, на робството и словото.
Той, Пейо, правилно избра оловото
и слепотата.
Със армия от глупави младежи,
пропити от всестранен егоизъм.
Българийо, очаквай вандализъм
и метежи.
Ти може би очакваш да ти нося
и стръкче вяра от бодливата печал.
Не мога от сърцето си сред тази кал
да я изпрося.
Оплаквам те в последния ти час,
ще бъда тук за всяка панихида,
напук на всеки дребен смях ехиден
и всеки глас.
Мишкин
© Атанас Янев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чудесна гражданска поезия!
-
Князът е нищо повече, освен един Идиот
-
Наистина, стихът е повече от хубав, това е най-малкото, което може да се каже. Важното е, че всеки трезвомислещ човек се разтреперва, четейки го... А на мен подписът "Мишкин" ми говори повече от всичко друго... княз Мишкин!
-
Благодаря ви за коментарите! Да, сега като го препрочитам, май наистина е по-добре без "ти"-то в началото
-
Интересна постройка, хубав стих!
И не че нямаш вяра, по-скоро болката я е притиснала
(едно "ти" ме спъна малко в началото, мисля, че може без него) -
Много гневно и правдиво!
Тъжна истина, поздравления! -
Силно е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
